Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Щрихи от родината

 
 

ЗА РОДНОТО МЯСТО НА СЛАВЕЙКОВАТА ГЕРГАНА И "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА"

Всички изучавахме някога поемата "Изворът на Белоногата" от Петко Славейков. В нея се казваше, че Гергана е от село Бисерча. Но както се казва в една крилата фраза на един друг Петко - Бочаров - "Да, ама не!". "Не" казват и харманлийци. Те също си знаят, че Герганината чешма е в местността "Петте карача" край Харманли. Знаят си го от старо време отколе. И така бисерчани - с поемата в ръце, и харманлийци - със старото предание, се изправят едни срещу други. Местният патриотизъм взема връх над разума.

Всъщност родното място на Гергана е без особено значение. Истинският спор е за търговската марка "Изворът на Белоногата".

По онова време – 1960-1962 г. се строеше жп надлез. Булдозери изгребаха много пръст за насипа и подравниха голяма площ. Предприемчивите харманлийци превърнаха мястото в паркинг и започнаха строеж на красив ресторант "Изворът на Белоногата".

Бисерчани също направиха малък паркинг и малко ресторантче със същото име.

Спорът за родното място на Гергана се изроди в спор за парите от търговските обекти. Двете страни се решиха на неутрален, но авторитетен арбитър. Той се оказа историческият отдел към БАН. Ето го и приблизителния отговор:

Гергана не е родена в село Бисер - по онова време днешното село Бисерча било черкезко.

Тези планински разбойници от Кавказ са мародерствали над местното християнско население. След Руско-турската освободителна война се изселват в Турция под страх от репресии.

Не е възможно Гергана да е родена в черкезко село. Освен това пътят тогава е минавал встрани от днешното място.

Гергана не е и от Харманли, а от несъществуващата в момента паланка с име Махалата. През чумната епидемия по време на Кримската война, населението се е изселило в днешните села Надежден и Черна могила.

В освободените имоти от черкезите се настаняват жители на тези две села. Те действително са потомци на Герганиния род, но това не значи, че Гергана е от Бисерча. Вероятно някой млад човек, недостатъчно запознат с историята, е разказал легендата за красивата българка. Щом той е от Бисер, значи и Гергана е от Бисер. Заблудата е неволна, но Петко Славейков я възпява така, както му е разказана.

Не можем да се сърдим и на поета, та той не е историк и археолог, нито пък следовател. Нека му е простена неволната грешка.

По време на споровете между Бисер и Харманли се случва нещо, което окончателно обезсмисля споровете.

На един ленински ден, бригадири почиствали мястото от тръни, храсти и плевели. Правели са алея до скара-бирата на Петко Мъглата. На жп прелеза често се натрупват автомобили. Хората имали нужда да се ободрят, подкрепят и облекчат.

Почистването на тревата и храстите е било задължително. Там мотиката на един бригадир издрънчала на камък. "Хайде на съкровището" - викнали шеговито бригадирите. Но мотиката издрънчала втори, трети път и отново възгласи и викове – "Какво е това, на кухо дрънчи".

Разкриват плоча от дялан камък. До нея втора и трета. Така попаднали на градеж от дялан камък. Счупват една плоча и тя пада в подземен водопровод. Разумът надделява над иманярските страсти и спират работата. Останалото разкриват археолозите. Оказва се затрупана с пръст чешма. Това е оригиналната чешма, възпята в легендата. Чумната епидемия е взела своето. Никой не знае, че Герганината чешма е дубликат. не се знае кой и кога я е правил.

За да не спират керваните, които били носители на смъртоносната зараза, местното население я е засипало.

Чумата излиза по-силна и ужасените хора напущат паланката.

Дублиращата чешма е демонтирана, а оригиналната възстановена. Сега тя е в чертите на града, макар и в покрайнините. Бисерчани и сега не вдигат бяло знаме. На почит сред тях става култовата фраза "Гергана е от Бисер, но кака ? е от Харманли".

Днес и малката и голямата Гергана са съсипани от прехода. Автомагистралата е на отсрещния бряг. Няма туристи, няма ги и местните патриоти. На кого му пука за родното място на Гергана?

Гергана ще остане жива в паметта на хората с прекрасната легенда на красивата българка, възпята от Петко Славейков. Това е непреходното, другото ще се забрави. Колко смешно и жалко изглежда разказаното от мен в сравнение с непреходното!

Петко Абаджиев

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg