Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Приятели от близо и далеч
 
 

НЯКОЛКО ВИСКОЗНИ ИМПРЕСИИ

Сляпо-глух, сляпо-глухота!!! Доста страшни думи! И това двойно сензорно увреждане не създава двойно повече затруднения на неговите носители, както би могло да се очаква, а четворно, според експертите на "Сенс Интернешънъл". И въпреки тези изключителни затруднения, най-вече в комуникацията, има хиляди хора, които са ги надмогнали. Сещам се веднага за американката Хелън Келър, за скандинавеца Харалд Тиландер, за нашите сънародници Боряна Коскина, Димитър Грудев, Димитър Парапанов. В България броели около 550 организирани членове в НАСГБ, макар според прогнозите на същите тези експерти от "Сенс Интернешънъл" трябваше да са две-три хиляди. А тотално сляпо-глухите, слава Богу, били само 20!!!

Хелън Келър

Едва 17-годишен ми се наложи да живея и общувам с тотално сляпо-глухия Кирил Цончев, глух зъботехник, който след време губи зрението си и се преквалифицира в плетач на дамаджани и буркани. Когато му свършвал върбовия материал, свидетелства Илия Гуделов, Кирчо надувал свирката, за да си поиска от общите работници такъв материал.

При общуването с моя сляпо-глух съквартирант ползвах т. нар. блок-метод, сиреч пишех му на дланта главни печатни букви, а той ми говореше със своя тих, малко роботски, но съвсем разбираем глас. Впоследствие, вече като директор на Националния център за рехабилитация на слепи, ми се наложи блок-метода да използвам и при комуникацията с изумителната Боряна Коскина – талантлива поетеса и писателка.

Всяка вечер моят съквартирант Кирчо се отправяше към близкия до нашето общежитие Клуб на СГБ, с лъснати обувки, с вратовръзка, с бомбе и с красив дървен бастун. Там той удовлетворяваше изцяло своята човешка жажда от непосредствено общуване с доскорошните си другари по съдба. Изцяло, защото в това таванско помещение, където спяхме, освен с мен, той можеше да общува само с още един човек, глухия Петър Козичката, общ работник в пловдивското предприятие на слепите. Кирил Цончев след време се прехвърля във варненското предприятие на слепите, където работи като електромонтажник.

Вторият ми сляпо-глух колега, който имаше остатъчен слух, Петър Бонев, учех на есперанто. Той беше утвърден донжуан, всепризнат рокаджия, забележително артистичен и ексцентричен, с изявена склонност към философстване и резоньорство. Най-вече сякаш това негово безогледно свалячество разгаряше у нас, семейните и несемейните люде, необуздана завист с цвета на първокласен катран.

Впрочем, пропуснах да отбележа, много характерни психо-емоционални черти на сляпо-глухия човек, са изключителната му сензитивност и свръх-ранимост. Тази изострена чувствителност и супер-уязвимост, обясняваха ни британските експерти от "Сенс Интернешънъл", се дължи именно на сляпо-глухотата. Вероятно поради това, според свидетелството на бургазлията Стефан Бахов, изкарал целия си 42-годишен трудов стаж в системата на ССБ, Петър Бонев прави три суицидни опита, последният, за съжаление, успешен...

Димитър Парапанов

А сега за неподражаемия Димитър Парапанов. Висок не само по ръст, по образователни постижения, но и по позиции в контролните органи на Световния и Европейския съюз на сляпо-глухите, определено с по -щастлива съдба от предишните ми два персонажа. Без съмнение двата най-големи негови неръкотворни паметника са НАСГБ и Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи "Хелън Келър". Иска ми се да спомена също, че предшественик на НАСГБ е Групата на сляпо-глухите, която пак Димитър Парапанов, със свои седем съмишленици, сред тях емблематичните дважди сензорно увредени Боряна Коскина, Маринка Маринова, Иван Андонов, създава на 18 декември 1993 г. А след учредяването на знаменателния 15 август 1997 г. на НАСГБ, първоначално неин офис е апартаментът на Димитър Парапанов, и въпреки ограничения си финансов ресурс, той е и щедър неин паричен дарител. И като истински апостол, няколко години Димитър Парапанов, със сина си Светлозар, неуморно кръстосва страната надлъж и нашир, издирва сляпо-глухи, учредява поделения на НАСГБ. И думите на богочовека от Назарет, че никой не е пророк сред своите, са в пълна сила за голяма част от жизнения път на Димитър Парапанов. Не всички ръкопляскаха на неговата идея за създаване и в България на организация на сляпо-глухите. Особено скептични и ревниви към тази инициатива бяха някои негови колеги по сензорни увреждания, Централното ръководство на ССБ, та понякога дори и научно-преподавателски кадри от родната специална педагогика. Едни от неговите опоненти твърдят, че няма сензорно увреждане сляпо-глухота, други уж добронамерено опонират, че още не му е дошло времето, трети му възразяват, че сляпо-глухите в нашата страна се броят на пръстите на едната ръка, а всички други са стопроцентови агравиращи 1 симуланти, четвърти се противопоставяха, заявявайки, че Съюзът на слепите в България и Съюзът на глухите в България се грижат достатъчно добре и за тази малка общност от хора с двойно сензорно увреждане. И всички тези противодействаха на усилията на упорития първопроходец, въпреки авторитетната експертиза и перфектната консултация от "Сенс Интернешънъл" (Великобритания). Между другото, Парапанов от раз стана любимец на нейната делегация и те го наричаха гальовно мистър Пи. Въпросната организация, по идея на проф. д-р Владимир Радулов, посети България два пъти и проведе диагностика на наши сляпо-глухи. "Сенс Интернешънъл" извърши също и първото у нас обучение на български кадри за комуникация с лица, носители на това двойно сензорно увреждане, предостави на място компетентни консултации за тяхната рехабилитация.

Димитър Грудев

Идва ред и на един друг мой любим персонаж. Точно преди 33 години, по идея на сп. "Зари", се подготвяше издаването на поетичен сборник, включващ творби на слепи автори. За тази цел беше привлечен литературният критик Стефан Смирнов, който от двайсетината автори отдели следните шест съчинители на мерена реч и ги подреди така: Георги Братанов, Румяна Каменска, Владислав Кацарски, Анастас Статев, Димитър Грудев, Георги Чернев. Последните трима си имаха и сериозно слухово увреждане. Явно, че крилатото твърдение на Любен Дилов-баща "глухотата - мярка за талант" е в пълна сила и за част от нашите поети и писатели. В книгата си"За мъртвите или добро или смешно", той пише, че съпругата на Павел Вежинов възкликнала, че авторът на "Нощем с белите коне" е "глух колкото два Бетовен-а". Ръкописът с продуктите на шестте невиждащи поети беше консултиран и с професионалния писател Иван Коларов. За съжаление, многомесечният труд на няколко висококвалифицирани външни експерти и ССБ-чиновници, ангажирани с подготовката на сборника, май се оказа напразен, защото този ръкопис не се превърна в книга и не тръгна към очите, ушите и ръцете на чакащата го, може би с нетърпение, читателска аудитория. Изглежда са станали някои сериозни гафове при неговото израждане... А може би е било и за хубаво... Защото появата на бял свят и на такъв сборник щеше да бъде сигурно жестока сегрегационна изцепка. И пак поредния устрем към самоизолация! А и тогава много се говореше за интеграция, за образователна, професионална, сексуална и всякаква възможна интеграция на невиждащите хора...

И Димитър Грудев откликна през 1998 г. на световното движение "Всеки зрително повреден - автор на литературна книга", може би за да удари едно рамо на психолога Алфред Адлер и неговата теория за свръхкомпенсацията. За печал или за радост на българския читател, тогава само с една-единствена книжка, включваща 24 творби в мерена реч, предимно от жанровете гражданска лирика и сатира. Почти веднага след нейното публикуване варненският рок състав "Ние не можем да свирим" си харесва от нея сатиричното стихотворение "Внимателно с боклука" и го прави текст на своя песен, превърнала се светкавично в техен хит. И така Димитър Грудев се нарежда сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа сякаш не съвсем ласкаво. За древногръцкия философ поетът е "леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено"... Колеги по перо и увреждания на Димитър Грудев са много по-продуктивни. Връстницата му Вили Гушева стягаше вече тогава пета книга, канадката Джийн Литъл - четиридесет и пета, а непостижимата Елена Гутман, сляпо-глуха отвсякъде, - седемдесет и пета. Но съчинителят Димитър Грудев не остана само с една книга след тези жестоки провокации от изброените по-горе негови колежки по перо и по сетивни увреждания. Той вече усилено продуцираше и белетристични текстове. Съчинил е трийсетина разказа и някои от тях печелят призови места в национални и международни конкурси за къс хумористичен разказ. Негови разкази се излъчват често в хумористичните рубрики на програма "Христо Ботев" на БНР, което, естествено, му заплаща съответни хонорари. Казано под секрет, до няколко месеца ще се появи на пазара и третата му литературна книга с разкази. Втурването на Димитър Грудев и в белетристиката изглежда се дължи не само на приземяващите квалификации на Платон за поетите, но вероятно и на доста категоричното твърдение на поета Любомир Левчев, че "Не поезията, а прозата е хлябът наш насущний".

Преди да стане публикуван и четен автор, Димитър Грудев има почти професионалната съдба на велик американски писател. Още от крехката си юношеска възраст, той е монтажник в Марица-Изток и Чирпан, шест години учителства в Родопите и в родния си старозагорски край, две години е турбокомпресорист в Долината на голямата химия (Девня), три години се прави на електромонтажник в "Успех" - Варна, 24 години масажира гостите на варненските курорти. Като учител е отличаван със специални награди и звания. Немалката му немскоезична пациентела с благодарност дълго си спомня за неговото професионално усърдие и за лъчезарния му характер. Стотици дами и господа, най-вече от Германия и Австрия, познават неговото изключително майсторство и телата им имат вероятно съвсем свежи спомени от перфектните докосвания на неговите ръце. Години наред те са негови редовни пациенти, щедро възнаграждавайки старанието на изумителния рехабилитатор.

Въпреки зрителното си и слухово увреждане, той с целия си досегашен живот, с успешните си занимания на младини с рисуване, и със своите професионални и арт-постижения, осигурява изглежда с нови аргументи и съвременните фенове на теорията за свръхкомпенсацията. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, ние го познаваме като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен участник в художествената и спортна самодейност на ССБ и НАСГБ, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. Повече от четвърт век, той е активен сътрудник на списание "Зари". Около седем години Димитър Грудев бе и един от най-дейните помагачи и на говорещото списание "Литературно списание" - със свежи идеи за емблематичната рубрика "Казано на ухо", несменяем член на неговия Редакционен съвет, неизтощим пропагандатор и разпространител на това списание. През годините, той е желан гост и в рубриките на сп. "Звук и светлина", където разказите му за пръв път се срещат с по-широка читателска аудитория.

Зад всеки успял мъж стояла винаги една жена. Митко не прави изключение от това правило. До него и с него плътно стои почти четири десетилетия неговата съпруга Шами (Елена). Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка.

Наскорошното ми участие в събитие, организирано от НАСГБ, отключи тези мои импресии от сляпо-глухи лица, които реших да споделя и с вас, защото си въобразявам, че за част от читателите ще бъдат интересни...

Ангел Сотиров
Снимки: Личен фотоархив

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg