Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Любопитно  
 

ПРЪСТЕНЪТ

Освен предмет с висока ювелирна стойност, пръстенът е един от най-старите цивилизационни символи. Приписваните му магически свойства са го превърнали в любим обект на въображението на Твореца. От детските си години помним приказни истории, в които е достатъчно да го потъркаме, за да се появи веднага някой услужлив, способен да изпълни и най-невероятните ни желания дух. Поетите от Древния изток го споменават в изящни рубаи ("...ако светът е пръстен - ний сме над златото му скъп ахат...", Омар Хаям) и, освен като предмет с романтичен ореол, той е в основата на завладяващи сюжети - източник на могъща власт и безсмъртие, попаднал в мирното Графство, обитавано от добродушни хобити или извор на мрачна сила и проклятие, изкован от нибелунга Алберих.

Сложната символика на пръстените се образува като комбинация от значението на кръга, скъпоценния камък и гравираното изображение.

Пръстен с перличка, поставен като пиърсинг в края на ноздрата или пък на ухото на дете в южноазиатските страни означавал, че детето се намира под покровителството и защитата на някакво божество. Обичаят намира отражение в съвременните модни тенденции.

Под скъпоценния камък понякога поставяли нещо наистина зловещо - капсула с отрова. Атинският оратор Демостен и картагенският пълководец Ханибал не се разделяли със своето отровно бижу. Великите мъже предпочитали бързата смърт по собствено желание пред перспективата от ужасни мъчения от враговете.

През 16-то столетие били популярни пръстени с ...череп, като постоянно напомняне за мимолетността на битието. Гравирани били надписи от типа Memento mori (помни за смъртта).

Интересна е символиката в зависимост от пръста, на който се носи. На показалеца - издръжливост, гордост. На средния пръст - внимание, достойнство, наблюдателност. На безименния - любов, грижа. На кутрето - авторитарност.

Пръстени се изработвали от разнообразни материали, гравирали се с надписи и украсявали със скъпоценни камъни. Те символизирали власт, богатство, социално положение, чест и достойнство, свобода, съюз, безкрайност, вярност, предпазвали са от зли сили.

Древните цивилизации от Античността възприели носенето на железен пръстен като израз на почит към заслужилите си граждани. Със златни бижута украсявали ръцете си жреците на Юпитер (този обичай впоследствие бил възприет от християнските епископи).

Освен булката, древните римляни дарявали и родителите й с метален пръстен като символ на способността на мъжа да издържа съпругата си. Знатните римлянки слагали до 16 броя на всяка ръка, като отначало предпочитали метални, а после - златни и сребърни украшения без камъни.

Повлияни от окултните съчинения на Агрипа фон Нетесхайм, през Средните векове се появили указания за изработване на пръстени с вълшебна сила.

Обкованите със скъпоценни камъни бижута се носели и като амулети срещу болести. Впрочем, още древните египтяни използвали пръстени, функциониращи като амулети. През Ранното средновековие било прието да се носят семпли украшения на безименния пръст. Халките имали несложни орнаменти, надписи, вграждан бил само един камък. С течение на времето формата им започнала да се разнообразява, използвали се все повече на брой и по-скъпи камъни и вече след няколко века - през Късното средновековие, ръцете били обсипани с бижута.

През 18 век се появила модата на диамантите, а след това - на вградените миниатюрни портрети, в рамка от бисери или диаманти. Бижутерите постепенно откривали красотата на оникса, ахата, червения карнеол, актуални били и аметистът, планинският кристал, топазът. По време на войните на Наполеон, когато Европа отдала златото си за желязо, украшенията се правили от... чугун.

Винаги ли пръстените се носили на ръцете? Оказва се - не. Модата диктувала своите правила и в тази област. През 17 век мъжете в Германия пришивали бижута върху шапките си. По същото време в Англия дамите предпочитали да привързват пръстените към китките си с черна лента или да ги носят на шията с елегантно шнурче.

Смята се, че обичаят да се разменят халки при встъпване в брак, за пръв път се появил по Долината на Нил, в Древния Египет. Затворената форма на кръга изразявала вечността, а скъпият материал за изработката му символизирал чувствата на бъдещите съпрузи.

Ръката, на която се поставял пръстенът, също имала определено значение. В миналото била приета следната символика: лявата ръка се свързвала със сърцето, а дясната - с властта. Затова в много страни е прието халката да се носи на безименния пръст на лявата ръка.

След разделянето на християните, православните започнали да носят халките на безименния пръст на дясната ръка. Според християнските закони, за да протече животът на съпрузите гладко и без недоразумения, брачните пръстени трябва да са съвсем обикновени, без никакви украси.

Украшението, което бъдещият съпруг поднасял на девойката по време на годеж, играело роля на официално признание на съюза им от двете страни. Годежният пръстен първоначално бил по-тънък от сватбения. Досега е останала традицията в него да се вгражда диамант - знак за силата на любовта. Хората вярват, че този камък носи щастие и за пръв път италиански ювелир го поставя на годежен пръстен. Обикновената халка всъщност е венчалното бижу.

Весела Христова
Източник: www.lubopitko.blogspot.com

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg