Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2019 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Историята помни
 
 

ТРЕТИ МАРТ – ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА

Българийо, за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха
умираха без страх!"

      Тези стихове на Вазов днес всеки може да прочете на Паметника на незнайния войн в София. Стихове на почит и признателност, на болка и гордост. Припомняме си ги в Деня на Националния ни празник – Трети март. От всички празници в нашия календар, той е по-различен – един мартенски ден, в който честваме Възкресението на България – Възкресение, предшествано от тъмнината на робството, Възкресение, довело до мига на заветното Освобождение! То идва в резултат на Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. На 3 март в Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България.
      Как се стига до свободата на българите? Кулминация на българското освободително движение е Априлското въстание от 1876 г. То е потушено, но "българският въпрос" е вече поставен пред света. В защита на българите се изказват много видни европейци: политици като Уилям Гладстон и Ото фон Бисмарк, велики творци като Виктор Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, учени като Дарвин и Менделеев. Свободният печат успява да преобърне общественото мнение дори в страни, склонни да поддържат Османската империя поради своите геополитически интереси. Особено големи са заслугите на американския журналист Дженюариъс Макгахан, който пише за британския вестник "Дейли нюз" и американския "Ню Йорк Хералд".
      В новата балканска криза Русия вижда възможност да си възвърне позициите в Югоизточна Европа, загубени след неуспешната Кримска война. Руската дипломация провежда сложни преговори с останалите Велики сили, особено с Германия и Австро-Унгария. Осигурен е неутралитетът на Великите сили, с цената на редица компромиси относно бъдещото устройство на Югоизточна Европа. На 24 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя и веднага започва настъпление на Кавказкия фронт. На 27 юни, с десант при Свищов, започват сухопътните операции в днешните български земи.
      Модернизираната османска армия е била сериозна военна сила и войната се оказва доста по-дълга, тежка и кървава, отколкото очакват първоначално в Санкт Петербург. Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Например българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка руси и българи печелят историческа победа.
      Към края на 1877 г., след друга историческа победа – при Плевен, руското върховно командване решава, че от политическа гледна точка е важно войната да приключи не по-късно от зимата на 1878. С тази цел е планирано общо настъпление към Южна България през Стара Планина, заледена и непристъпна през зимата. Дори германските генерали считали подобна офанзива за невъзможна. Но тя успява с помощта на десетки хиляди българи, които помагат на руската армия в нечовешки трудния преход. Решаващите сражения на юг от Балкана (при София, Шипка-Шейново и Пловдив) водят до пълна военна победа и до мирния договор на 3 март, който обаче е само предварителен (прелиминарен).
      Окончателните решения са взети на Берлинския конгрес на Великите сили през юни-юли 1878 г. Резултатите от тази международна среща отразяват донякъде компромисите, постигнати още преди войната. Реална независимост получава Княжество България (днешна северна България и областта на София), което все пак формално остава васално на султана. Южна България с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Безусловно под властта на султана остават други днешни български земи: Пиринска Македония, Родопите, Странджа, както и населените тогава предимно с българи Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
      Оттам нататък създаването на България в днешните й граници е чисто българско дело, резултат на близо 40-годишни борби. Българско дело е и първата демократична Конституция на страната, приета през 1879 г., която поставя началото на България като демократична европейска държава.
      Трети март е тест за историческата памет на българите. Всички ние трябва да познаваме историята си и да помним! За да преклоним глава пред всички онези знайни и незнайни герои, които са написали с кръвта си тази история, които без грам егоизъм са се хвърлили в битка за национална идентичност.
      Трети март не е само спомен! Той е бъдеще!

Честит национален празник, българи!

Източник: www.bnr.bg




НА КАКВА АЗБУКА ПИШЕМ

В съзнанието на поколения четящи българи е останал емблематичен текст от романа на дядо Вазов "Под игото" от главата "Радини вълнения", който припомням по-долу:
      – Кажи ми сега Райно, кой изнамерил българската азбука?
      Тоя въпрос позатрудни момичето. То попремигна за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
      Огнянов му помогна:
      – Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
      Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
      – Тъй, тъй, св. Кирил и Методий – извикаха няколко гласа от предните столове.
      – Браво Райно, иди си – каза приветливо Огнянов.
      Но дали отговорът на изпитваната ученичка е правилен, предстои да поразсъждаваме.
      "Отечеството на нашия прeподобен отец Кирил беше град Солун, в който той се роди. По народност той беше българин. Той се роди от благоверни и благочестиви родители...." Из "Успение Кирилово"
      На 14 февруари т.г. се навършиха 1150 години от кончината на един от най-големите енциклопедисти на Средните векове – Константин Кирил Философ. По поръчение на византийския император Михаил, заедно с по-големия си брат Методий, създават подходяща азбука за превод на богослужебни книги, с цел разпространение на християнството и привличане на новата голяма славянска държава в Централна Европа – Великоморавското княжество, в лоното на Константинополската патриаршия. Братята се справят отлично със задачата – след 8 години упорит труд в малоазиатската обител "Св. Полихрон" азбуката е създадена и на славянски език е преведена основната богослужебна книжнина. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски.

ГЛАГОЛИЦА

      Историята на мисията на солунските братя е известна – активна просветителска дейност сред среднодунавските славяни във Великоморавия, борба с привържениците на триезичието, защита на каузата пред римския папа и получаване на неговата благословия за своето дело. Но именно в Рим изтощеният от изнурителния труд и нескончаеми битки с враговете на новата писменост Константин Кирил приключва на 43-годишна възраст земния си път.
      Мисията след смъртта му продължава Методий в качеството си на архиепископ на Великоморавия, но когато и той почива, възкачилият се наскоро на княжеския престол Светополк под влияние на немското духовенство гони учениците на двамата велики просветители, някои са продадени в робство или убити. В България – собствената им родина, ги посреща радушно и им дава своето покровителство нейният владетел – княз Борис I, един изключителен за своето време държавник, прозрял значението на писменост на свой език за суверенитета и бъдещето на управляваната от него страна и за спойката на различните етноси в нея в един народ. Обезпечавайки необходимите условия за работа на прогонените от великоморавския княз просветители – Климент, Наум и Ангеларий, /Сава и Горазд са убити/, Борис полага основите на разцвета на българската култура, преживяла своя златен век при неговия син Симеон Велики. Обучавайки и възпитавайки над 3500 български учители, четци, дякони и свещеници, учениците на Кирил и Методий създават и плеяда бележити творци, оставили незаличима следа в българската литература и култура – Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и ред. други.
      Това са общоизвестни исторически факти неоспорвани от никого, за които учат и учениците в училище. Но има и други факти, станали известни сравнително отскоро, които ни дават основание сериозно да се запитаме, всъщност на каква и на чия азбука пишем и четем.
      Създадената от Кирил и Методий азбука е наречена глаголица. Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни елементи за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. В графичната им структура се откриват първообрази на букви, или отделни буквени очертания от гръцкото ръкописно писмо, приспособено към фонетиката на солунското наречие. Сама по себе си обаче глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, нещо повече – в нея буквите за сходни звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес. Глаголицата се е използвала активно у нас и частично в други населени със славяни земи до ХII в.

КИРИЛИЦА

      Реално по заръка на княз Борис към края на 9-ти век в България възникват и се развиват две книжовни средища с център Плиска, а след това при Симеон – Преслав, а другото с център Охрид. Още в началния етап от създаването на Плиско-Преславското средище започва работа по нова славянска графична система наречена кирилица, с която писмеността се демократизира. За неин автор се сочи Климент Охридски, нарекъл я така, посвещавайки я на своя любим учител Константин Кирил Философ. Има версия това да е и Константин Преславски, която версия се споделя от малцина. За основа на кирилицата служи гръцкото заглавно писмо. Както пише известният историк Васил Гюзелев, към буквите на гръцката азбука (24 на брой) са прибавени 13 глаголически букви, отразяващи специфични звукове от славянската реч. Съществуват предположения и сериозни доказателства за заемки и от други азбуки. Такава е азбуката съставена от епископ Улфила /или Вулфила/ – първата изцяло християнска азбука в света и ползвана от готите, живели по днешните български земи през 4-ти – 7-ми век.
      Има хипотеза, която е напълно вероятна, а именно че кирилицата също е азбука, създадена по поръчка. Този път обаче поръчителят е българският владетел цар Симеон. Целите са няколко – опростяване на графичните изображения на буквите с оглед улесненото им ползване, вековните традиции при ползване на гръцката писменост /кирилицата графично е много по-близко до гръцкия алфавит/ и не на последно място амбициите на българския монарх да завладее Константинопол, ставайки господар на Източната Римска империя наречена Византия, включваща и България.
      Десетилетия наред в България се използват и двете азбуки – глаголицата и кирилицата, но в крайна сметка се налага кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
      През следващите векове старобългарският книжовен език и кирилицата като писменост намират приложение и в други славянски православни страни поради близостта на славянските езици. Кирилицата се превръща в основа за създаването на староруския и старосръбски книжовен език. След падането на България под византийско владичество, много български духовници заминават за новопокръстената Киевска Рус, където разпространяват новата писменост, за да просвещават руския народ на разбираем език и да го приобщават към християнското учение и ценности, както и към достиженията на европейската цивилизация. Най-старите руски ръкописи създадени през 11-ти век са преписи на старобългарски кирилски оригинали. Подобни преписи век по-късно се правят в Сърбия и Босна. От 14-век в продължение на близо 5 века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо във Влашко и Молдова. По свои вътрешнополитически съображения след 1917 г. болшевишката власт в Русия я налага като основа за азбуки на многобройните неславянски народности нямащи своя писменост: абхази, башкири, киргизи, узбеки, татари, чуваши, чеченци и др. Кирилицата е въведена и в Монголия. Тази универсалност на старобългарската писменост наречена кирилица /а тя е именно българска, защото е създадена в България, от българи и по поръчение на български владетели за просвещение на българския народ/, използвана повече от 11 века, говори за гениалността на нейните създатели и следовници.

Георги Генов

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg